17 апр. 2008 г., 08:41

Просто съдба

988 0 2
Аз щастието цял живот го търся...
така и не разбрах  къде е то,
а исках само миг, един прекрасен,
една любов, но всичко е било -
за съжаление - мечта далечна...
която никога не се осъществи.
Остана мъката, а тя е безчовечна,
тъга, сополи и сълзи...
Наяве нищо свое нямам: лист окъсан,
стар молив, сърце изстрадало, душа,
която копнееше да срещне любовта,
но се оказа просто невъзможно...
в мечта превърна се... така и болката се
удвоява... а щастие, за жалост, не видя...
По дяволите!... Искам да обичам,
да съм щастлива, та дори за миг!
Съдбата нарани ме, ала вярвам,
тя, любовта, да чуе моят вик,
при мен дори за кратко да поседне -
ще и разкажа своята тъга,
а след това, каквото дойде...
тръгне ли си, просто е съдба...


                         17. 04. 2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Прегръдки,Пами!
  • Хихи, сладко и борбено откровение Съдбата те подготвя за голямата любов... стъпка по стъпка, сълза по сълза, приближаваш се към нея! Поздрав и прегръдка, Пами

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...