Просто съдба

17.04.2008 г., 8:41 ч.

Поезия » Любовна

690 0 2

Аз щастието цял живот го търся...
така и не разбрах къде е то,
а исках само миг, един прекрасен,
една любов, но всичко е било -
за съжаление - мечта далечна...
която никога не се осъществи.
Остана мъката, а тя е безчовечна,
тъга, сополи и сълзи...
Наяве нищо свое нямам: лист окъсан,
стар молив, сърце изстрадало, душа,
която копнееше да срещне любовта,
но се оказа просто невъзможно...
в мечта превърна се... така и болката се
удвоява... а щастие, за жалост, не видя...
По дяволите!... Искам да обичам,
да съм щастлива, та дори за миг!
Съдбата нарани ме, ала вярвам,
тя, любовта, да чуе моят вик,
при мен дори за кратко да поседне -
ще и разкажа своята тъга,
а след това, каквото дойде...
тръгне ли си, просто е съдба...

17. 04. 2008 г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

natiii (Наташа Басарова)

2008-04-18T09:22:50+03:00

Много ми хареса!Прегръдки,Пами!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-04-17T18:23:37+03:00

Хихи, сладко и борбено откровение Съдбата те подготвя за голямата любов... стъпка по стъпка, сълза по сълза, приближаваш се към нея! Поздрав и прегръдка, Пами