22 сент. 2008 г., 09:44

''просто усмихни се!''

1.1K 0 3
Не казвай нищо - просто усмихни се...
харесвам те, когато се усмихваш,
обичах те, но ти отдалечи се,
останах си сама... с едното нищо.
Не казвай нищо - просто прегърни ме,
от утре ще прегръщам самотата,
остави ме сама, до болка нарани ме...
така е трябвало - виновна бе съдбата.
Не казвай нищо - знай, че те обичам,
аз също зная, че без тебе ще боли,
но трябва да живеем, тъй било ни писано,
изтрий сълзите... и се усмихни.
Усмихни се... просто усмихни се,
подай ръка за ''сбогом'' и ''прости'',
плачейки, аз също се усмихвам,
боли, но трябва да сме силни може би.
След време с теб ще бъдем непознати,
сърцето, щом обича, ще прости,
с усмивка ще се срещнем и забравили
вината си... ще бъдем чужди... не като преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...