figaro (Мария Русева)
27 11
19 янв. 2008 г., 18:59

Простосмъртие 

  Поэзия » Любовная
1264 0 2

 

Простосмъртие

Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.

Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.

Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини,
да се слеем с всички земни дълбини.

Тогава ще бъдем вечни, нали?
Тогава ще умрем простосмъртни, нали!

© Мария Русева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тогава....
    Много ми хареса стиха ти, Мария.
    Поздрави.
  • Колко красиво звучи!!!
    Всичко може да стане, важното е да имаш човек до себе си!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??