Простосмъртие

Jan 19, 2008, 6:59 PM

Poetry » Love

1281 0 2

Простосмъртие

Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.

Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.

Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини,
да се слеем с всички земни дълбини.

Тогава ще бъдем вечни, нали?
Тогава ще умрем простосмъртни, нали!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dodic (Деян Димитров)

2008-01-20T12:13:22+02:00

Тогава....
Много ми хареса стиха ти, Мария.
Поздрави.
3y3ka (Зузка)

2008-01-19T19:25:48+02:00

Колко красиво звучи!!!
Всичко може да стане, важното е да имаш човек до себе си!
Поздрави!