Jan 19, 2008, 6:59 PM

Простосмъртие

  Poetry » Love
1.7K 0 2

 

Простосмъртие

Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.

Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.

Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини,
да се слеем с всички земни дълбини.

Тогава ще бъдем вечни, нали?
Тогава ще умрем простосмъртни, нали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тогава....
    Много ми хареса стиха ти, Мария.
    Поздрави.
  • Колко красиво звучи!!!
    Всичко може да стане, важното е да имаш човек до себе си!
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...