Jan 19, 2008, 6:59 PM

Простосмъртие

  Poetry » Love
1.6K 0 2

 

Простосмъртие

Беше отдавна, в късната есен,
беше прекрасно, сякаш бе песен.
Отворих очи си и ти бе до мен,
докоснах те и ти бе сътворен.

Тогава помолих живота си грешен
да влезеш в него и да бъдеш отнесен
към източни пътеки и светли бъднини,
за да бъдем вечно в едни съдбини.

Любовта ни да стане силна и здрава,
чувствена и гореща като изригваща лава.
Да пребродим чудни морета и планини,
да се слеем с всички земни дълбини.

Тогава ще бъдем вечни, нали?
Тогава ще умрем простосмъртни, нали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тогава....
    Много ми хареса стиха ти, Мария.
    Поздрави.
  • Колко красиво звучи!!!
    Всичко може да стане, важното е да имаш човек до себе си!
    Поздрави!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...