14 нояб. 2010 г., 14:54

Пространство 

  Поэзия » Другая
705 0 1
Душата ми в небето все се скита,
от мен побягва, лекичко полита.
Душата ми за мен не се тревожи -
изцяло тя да ме забрави може.
А аз я чакам, всеки път смутена,
и дни минават, и минава време...
Ще иска ли и в мен да се разходи?
Дали не съм за нея аз окови?
Небето в мен е, може би, безкрайно,
но има ли за нея в него тайна,
загадка, във която да се влее
и мойта песен с своята да слее ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Гюдорова Все права защищены

Предложения
: ??:??