Не мога да повярвам, 

до какво хората докарвам, 

какво им причинявам

и колко имам да се извинявам.

Така си е нали?

Различно е в моите очи.

Намерения добри, 

а всъщност предимно щети.

А мисля ли дори?

Или машинално правя бели? 

Дали е вроден тъпизъм

или придобит егоизъм? 

Искам да излъчвам добро,

а то някак изглежда зло.

Величая се сама, 

а май доста наподобявам овца.

Истината боли най-силно

и състоянието ти прави лабилно,

защото фантазията убива,

а дефектът ти лице придобива.

И то никак не е красиво,

отражение в огледало криво.

Гледа и ти се подиграва,

разумът ти гадно разиграва.

От истината обаче май по-хубаво няма

и помощ е страшно голяма.

Ако може би друго животно избера

и овцата в обора прибера!

Всеки има нужда от промяна,

моята просто ще е подмяна.

Напълно нов човек,

еволюция с поне един век! 

На грешките няма да робувам,

даже мога да ги попсувам.

Надявам се само, че не е късно

да се изчисти миналото мръсно.

Защото в мен всъщност има любов,

изразът само не е образцов.

Дано поне лъч от нея е избил,

и олигофренията е пробил!

Започвам и няма да се откажа,

докато не се докажа.

От този недостатък огромен,

няма да остане дори и спомен!