Не мога да повярвам,
до какво хората докарвам,
какво им причинявам
и колко имам да се извинявам.
Така си е нали?
Различно е в моите очи.
Намерения добри,
а всъщност предимно щети.
А мисля ли дори?
Или машинално правя бели?
Дали е вроден тъпизъм
или придобит егоизъм?
Искам да излъчвам добро,
а то някак изглежда зло.
Величая се сама,
а май доста наподобявам овца.
Истината боли най-силно
и състоянието ти прави лабилно,
защото фантазията убива,
а дефектът ти лице придобива.
И то никак не е красиво,
отражение в огледало криво.
Гледа и ти се подиграва,
разумът ти гадно разиграва.
От истината обаче май по-хубаво няма
и помощ е страшно голяма.
Ако може би друго животно избера
и овцата в обора прибера!
Всеки има нужда от промяна,
моята просто ще е подмяна.
Напълно нов човек,
еволюция с поне един век!
На грешките няма да робувам,
даже мога да ги попсувам.
Надявам се само, че не е късно
да се изчисти миналото мръсно.
Защото в мен всъщност има любов,
изразът само не е образцов.
Дано поне лъч от нея е избил,
и олигофренията е пробил!
Започвам и няма да се откажа,
докато не се докажа.
От този недостатък огромен,
няма да остане дори и спомен!
© Ева Илиева Всички права запазени