7.01.2019 г., 8:59

Просветление

1.1K 0 0

Не мога да повярвам, 

до какво хората докарвам, 

какво им причинявам

и колко имам да се извинявам.

 

Така си е нали?

Различно е в моите очи.

Намерения добри, 

а всъщност предимно щети.

 

А мисля ли дори?

Или машинално правя бели? 

Дали е вроден тъпизъм

или придобит егоизъм? 

 

Искам да излъчвам добро,

а то някак изглежда зло.

Величая се сама, 

а май доста наподобявам овца.

 

Истината боли най-силно

и състоянието ти прави лабилно,

защото фантазията убива,

а дефектът ти лице придобива.

 

И то никак не е красиво,

отражение в огледало криво.

Гледа и ти се подиграва,

разумът ти гадно разиграва.

 

От истината обаче май по-хубаво няма

и помощ е страшно голяма.

Ако може би друго животно избера

и овцата в обора прибера!

 

Всеки има нужда от промяна,

моята просто ще е подмяна.

Напълно нов човек,

еволюция с поне един век! 

 

На грешките няма да робувам,

даже мога да ги попсувам.

Надявам се само, че не е късно

да се изчисти миналото мръсно.

 

Защото в мен всъщност има любов,

изразът само не е образцов.

Дано поне лъч от нея е избил,

и олигофренията е пробил!

 

Започвам и няма да се откажа,

докато не се докажа.

От този недостатък огромен,

няма да остане дори и спомен! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...