batistyta (Красимир Иванов)
2 3
23 мар. 2012 г., 23:02

Просветление 

  Поэзия » Любовная
716 0 3

Днес се събудих със странно чувство -

чувството, че съм загубил нещо.

Нещо, което никога не съм притежавал,

нещо, което е било писано никога да не притежавам.

 

Май беше знак... че трябва да го направя най-накрая.

Да сложа край на мъките и на двама ни,

да пусна нея на свобода...

Но в замяна на това да обрека себе си на вечна самота.

 

Решението беше взето...

Връщане назад няма....

Исках само да споделя последен миг с нея.

Миг, който ще ме държи и ще ми помага да не се срина тотално.

 

 

Но какво можех да направя???

Когато тя е толкова далеч от мен.

Да ù пиша... няма да ме разбере.

Никога не ме е разбирала, та сега ли...

 

 

Единствената ми надежда е в телефона...

Няма как, ще ù се обадя...!

Колкото и да ми е тежко, трябва да чуя гласа ù за последен път.

И така, когато ми домъчнее за нея... ще си спомня този последен разговор.

Ще се усмихна... и ще продължа нататък...

© Красимир Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинете ме за това че съм объркал дали е поезия...или проза..но да си призная не ме бива много във тази област...казвали са ми само..че като пиша ми се получава и реших да го споделя със ВАС
  • Защо е сложено при поезията? Това си е чиста проза, независимо от факта, че е подредено в накъсани редове. Може по съдържание да е драматично, може да има емоция, да е искрен разказ. Но не е стихотворение. Съжалявам!
  • Животът е пред теб! А любовта ни открива точно когато сме решили, че вече нямаме нужда от нея...
    Браво! Хареса ми! Първата шестица ще е моята!
Предложения
: ??:??