Просветление
Днес се събудих със странно чувство -
чувството, че съм загубил нещо.
Нещо, което никога не съм притежавал,
нещо, което е било писано никога да не притежавам.
Май беше знак... че трябва да го направя най-накрая.
Да сложа край на мъките и на двама ни,
да пусна нея на свобода...
Но в замяна на това да обрека себе си на вечна самота.
Решението беше взето...
Връщане назад няма....
Исках само да споделя последен миг с нея.
Миг, който ще ме държи и ще ми помага да не се срина тотално.
Но какво можех да направя???
Когато тя е толкова далеч от мен.
Да ù пиша... няма да ме разбере.
Никога не ме е разбирала, та сега ли...
Единствената ми надежда е в телефона...
Няма как, ще ù се обадя...!
Колкото и да ми е тежко, трябва да чуя гласа ù за последен път.
И така, когато ми домъчнее за нея... ще си спомня този последен разговор.
Ще се усмихна... и ще продължа нататък...
© Красимир Иванов All rights reserved.
