9 мая 2019 г., 23:28

Просяци

431 1 0

ПРОСЯЦИ

 

Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?

 

Ще потърсиш ли под старото палто
сърце, което страда, люби, мечтае,
или всичко е излишното платно,
по което животът танца си играе?

 

Ще потърсиш ли пред себе си душа,
която плаче и крещи мълчейки
с ранена детска мила простота –
камбанен звън от болките житейски?

 

Ще потърсиш ли, или с досада
ще отминеш очите онемeли?
Ще кажеш: „Това им е награда,
с калта и позора са се слели!"

 

Но знай, че Бог те вижда,
когато в дома Му пуснеш пара,
а просяка вън ненавиждаш,
не си видял в него Божия душа?

 

09 05 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...