9 may 2019, 23:28

Просяци

  Poesía
435 1 0

ПРОСЯЦИ

 

Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?

 

Ще потърсиш ли под старото палто
сърце, което страда, люби, мечтае,
или всичко е излишното платно,
по което животът танца си играе?

 

Ще потърсиш ли пред себе си душа,
която плаче и крещи мълчейки
с ранена детска мила простота –
камбанен звън от болките житейски?

 

Ще потърсиш ли, или с досада
ще отминеш очите онемeли?
Ще кажеш: „Това им е награда,
с калта и позора са се слели!"

 

Но знай, че Бог те вижда,
когато в дома Му пуснеш пара,
а просяка вън ненавиждаш,
не си видял в него Божия душа?

 

09 05 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...