9.05.2019 г., 23:28

Просяци

427 1 0

ПРОСЯЦИ

 

Ще потърсиш ли в очите му познат,
или купчина овехтели дрехи –
призракът на любимия ти град,
поискал мъничко от нас утеха?

 

Ще потърсиш ли под старото палто
сърце, което страда, люби, мечтае,
или всичко е излишното платно,
по което животът танца си играе?

 

Ще потърсиш ли пред себе си душа,
която плаче и крещи мълчейки
с ранена детска мила простота –
камбанен звън от болките житейски?

 

Ще потърсиш ли, или с досада
ще отминеш очите онемeли?
Ще кажеш: „Това им е награда,
с калта и позора са се слели!"

 

Но знай, че Бог те вижда,
когато в дома Му пуснеш пара,
а просяка вън ненавиждаш,
не си видял в него Божия душа?

 

09 05 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...