8 янв. 2021 г., 07:17

Просяк

1.2K 0 4

 

Господинът със меката шапка,

кашмирен балтон

и излъскани боти 

с ехидна усмивка

и очевадна погнуса

към онзи, със чашката

за милостиня,

седящ във калта..

Да! Това беше той!

Същият той!

Който сега във калта

сам седеше... със същата чашка

в ръка...

Във дрипи облечен!

Премръзнал и бос..

Едва сега,

осъзнал, колко нищожен

и колко малък, е той за света!

Сама песъчинка!

Сама песъчинка... замък не прави,

а и Замъкът рухва,

ако песъчинките

вятърът ги подгони... и ги откъсне

една по една...

 

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

10/11/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...