ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
8.01.2021 г., 7:17 ч.

Просяк 

  Поезия » Гражданска, Оди и поеми
852 0 4

 

Господинът със меката шапка,

кашмирен балтон

и излъскани боти 

с ехидна усмивка

и очевадна погнуса

към онзи, със чашката

за милостиня,

седящ във калта..

Да! Това беше той!

Същият той!

Който сега във калта

сам седеше... със същата чашка

в ръка...

Във дрипи облечен!

Премръзнал и бос..

Едва сега,

осъзнал, колко нищожен

и колко малък, е той за света!

Сама песъчинка!

Сама песъчинка... замък не прави,

а и Замъкът рухва,

ако песъчинките

вятърът ги подгони... и ги откъсне

една по една...

 

Valentina N.V. (Valentina Mitova)

10/11/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??