Просяк
1.2K
0
4
Господинът със меката шапка,
кашмирен балтон
и излъскани боти
с ехидна усмивка
и очевадна погнуса
към онзи, със чашката
за милостиня,
седящ във калта..
Да! Това беше той!
Същият той!
Който сега във калта
сам седеше... със същата чашка
в ръка...
Във дрипи облечен!
Премръзнал и бос..
Едва сега,
осъзнал, колко нищожен
и колко малък, е той за света!
Сама песъчинка!
Сама песъчинка... замък не прави,
а и Замъкът рухва,
ако песъчинките
вятърът ги подгони... и ги откъсне
една по една...
Valentina N.V. (Valentina Mitova)
10/11/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
