Просяк 6
Той плаче и нужда,
глад силно го терзае.
На сигурна смърт го осъжда
това, че за чуждата мъка нехаем.
Слепи сме за съдбата ужасна
на тези хора онеправдани
и с престъпност безучастна,
уви, в отвъдното ги каним.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены