Просяк 6
487
1
0
Той плаче и нужда,
глад силно го терзае.
На сигурна смърт го осъжда
това, че за чуждата мъка нехаем.
Слепи сме за съдбата ужасна
на тези хора онеправдани
и с престъпност безучастна,
уви, в отвъдното ги каним.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
