Там просяк жалък, одърпан и дрипав

седеше замислен до божия храм,

притиснал в гърдите си късейче хлебец

останал в нощта отчаян и сам.

Огрява луната лицето му мръсно,

ръцете и хляба в тях,

погледнах в очите му, но толкова късно,

аз живот в тях не съзрях...

Огря го и слънцето, светна за всички,

но не и за просяка сам.

Затвори очи и към божия храм

душата му тръгна натам.

                                                   23:54

                                                   25.10.08