Там просяк жалък, одърпан и дрипав
седеше замислен до божия храм,
притиснал в гърдите си късейче хлебец
останал в нощта отчаян и сам.
Огрява луната лицето му мръсно,
ръцете и хляба в тях,
погледнах в очите му, но толкова късно,
аз живот в тях не съзрях...
Огря го и слънцето, светна за всички,
но не и за просяка сам.
Затвори очи и към божия храм
душата му тръгна натам.
23:54
25.10.08
© Надежда All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
