Там просяк жалък, одърпан и дрипав
седеше замислен до божия храм,
притиснал в гърдите си късейче хлебец
останал в нощта отчаян и сам.
Огрява луната лицето му мръсно,
ръцете и хляба в тях,
погледнах в очите му, но толкова късно,
аз живот в тях не съзрях...
Огря го и слънцето, светна за всички,
но не и за просяка сам.
Затвори очи и към божия храм
душата му тръгна натам. ...