Там просяк жалък, одърпан и дрипав
седеше замислен до божия храм,
притиснал в гърдите си късейче хлебец
останал в нощта отчаян и сам.
Огрява луната лицето му мръсно,
ръцете и хляба в тях,
погледнах в очите му, но толкова късно,
аз живот в тях не съзрях...
Огря го и слънцето, светна за всички,
но не и за просяка сам.
Затвори очи и към божия храм
душата му тръгна натам.
23:54
25.10.08
© Надежда All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
