20.11.2008 г., 20:20

Просяк

843 0 0


 

Там просяк жалък, одърпан и дрипав

седеше замислен до божия храм,

притиснал в гърдите си късейче хлебец

останал в нощта отчаян и сам.

 

Огрява луната лицето му мръсно,

ръцете и хляба в тях,

погледнах в очите му, но толкова късно,

аз живот в тях не съзрях...

 

Огря го и слънцето, светна за всички,

но не и за просяка сам.

Затвори очи и към божия храм

душата му тръгна натам.

 

                                                   23:54

                                                   25.10.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...