21 мая 2011 г., 22:33

Просяк на бал

1.5K 0 3

Карети лъскави минават,

тромпетен глас ехти,

а на улицата просяк

тъжно с поглед ги следи.

 

Принцесата красива се завръща

и правят бал във нейна чест,

на който всички са поканени

за отпразнуване на тази вест.

 

Просякът на улицата спрял,

със тъга във погледа му изморен,

че не може на бала да отиде,

защото от беднотията е той пленен.

 

Сиромахът работа започна,

за да сбъдне своята мечта.

Да види омайната принцеса,

да се потопи във тази красота.

 

Купи си прилични дрехи,

нае си хубава карета.

Поне веднъж щастлив той беше

с мисълта за празника желан.

 

Облече се и тръгна към двореца,

но по пътя почувства хладнина.

Нещо вън потропа

и возилото внезапно спря.

 

Крадци жестоки бяха вън!

Какво от просяк можеха да вземат?

Какво, освен парите трудни

и изстрадалия му живот.

 

Часовникът тик-така бавно,

обгърнат от гробовна тишина,

остана душата просяшка, измъчена

и една почернена, несбъдната мечта...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...