May 21, 2011, 10:33 PM

Просяк на бал

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Карети лъскави минават,

тромпетен глас ехти,

а на улицата просяк

тъжно с поглед ги следи.

 

Принцесата красива се завръща

и правят бал във нейна чест,

на който всички са поканени

за отпразнуване на тази вест.

 

Просякът на улицата спрял,

със тъга във погледа му изморен,

че не може на бала да отиде,

защото от беднотията е той пленен.

 

Сиромахът работа започна,

за да сбъдне своята мечта.

Да види омайната принцеса,

да се потопи във тази красота.

 

Купи си прилични дрехи,

нае си хубава карета.

Поне веднъж щастлив той беше

с мисълта за празника желан.

 

Облече се и тръгна към двореца,

но по пътя почувства хладнина.

Нещо вън потропа

и возилото внезапно спря.

 

Крадци жестоки бяха вън!

Какво от просяк можеха да вземат?

Какво, освен парите трудни

и изстрадалия му живот.

 

Часовникът тик-така бавно,

обгърнат от гробовна тишина,

остана душата просяшка, измъчена

и една почернена, несбъдната мечта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...