May 21, 2011, 10:33 PM

Просяк на бал

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Карети лъскави минават,

тромпетен глас ехти,

а на улицата просяк

тъжно с поглед ги следи.

 

Принцесата красива се завръща

и правят бал във нейна чест,

на който всички са поканени

за отпразнуване на тази вест.

 

Просякът на улицата спрял,

със тъга във погледа му изморен,

че не може на бала да отиде,

защото от беднотията е той пленен.

 

Сиромахът работа започна,

за да сбъдне своята мечта.

Да види омайната принцеса,

да се потопи във тази красота.

 

Купи си прилични дрехи,

нае си хубава карета.

Поне веднъж щастлив той беше

с мисълта за празника желан.

 

Облече се и тръгна към двореца,

но по пътя почувства хладнина.

Нещо вън потропа

и возилото внезапно спря.

 

Крадци жестоки бяха вън!

Какво от просяк можеха да вземат?

Какво, освен парите трудни

и изстрадалия му живот.

 

Часовникът тик-така бавно,

обгърнат от гробовна тишина,

остана душата просяшка, измъчена

и една почернена, несбъдната мечта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...