6 июн. 2017 г., 11:21
Опрял чело на тротоара,
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба
стои на подлеза пред ЦУМ.
И сигурно проклина гроба,
във който вижда се наум.
Жълтеят дребните стотинки
В кутия бяла от картон.
А във съседните градинки
живота пее с ведър тон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация