koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
6.06.2017 г., 11:21 ч.

Просяк пред ЦУМ 

  Поезия » Гражданска
340 3 6

Опрял чело на тротоара,

превил гърбината на две,

един живот във дреха стара

наум без сълзи си реве.

 

И този просяк в късна доба

стои на подлеза пред ЦУМ.

И сигурно проклина гроба,

във който вижда се наум.

 

Жълтеят дребните стотинки

В кутия бяла от картон.

А във съседните градинки

живота пее с ведър тон.

 

И как ще преживее този

във тези вълчи времена?

Дали го плашат тез угрози

От изгнилите ни семена?

 

И пак ще ляга нощем гладен

В бърлогата си от кашон.

А този град - наглед параден,

лишава го и от подслон.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Господи - все едно аз самият имам такова жилище и такъв живот ! Така реално го почуствах!!! Поздрави!
  • Оценявам високо!
  • Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценката!
    Темата е тъжна, но е факт в днешно време! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хубав стих, макар че много просяци изкарват повече пари от нормалните хора. Но това е друга тема. Поздрави.
  • Тъжно е, Никола! Хубави са стиховете ти! Поздрави!
  • Много хубаво си описал картината, Никола!
Предложения
: ??:??