Просяк пред ЦУМ
Опрял чело на тротоара,
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба
стои на подлеза пред ЦУМ.
И сигурно проклина гроба,
във който вижда се наум.
Жълтеят дребните стотинки
В кутия бяла от картон.
А във съседните градинки
живота пее с ведър тон.
И как ще преживее този
във тези вълчи времена?
Дали го плашат тез угрози
От изгнилите ни семена?
И пак ще ляга нощем гладен
В бърлогата си от кашон.
А този град - наглед параден,
лишава го и от подслон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
