14 февр. 2010 г., 21:52

Просякиня 

  Поэзия » Философская
832 0 4
Просякиня
Всеки ден, щом мина покрай онзи ъгъл аз,
виждам я с наведена глава,
молеща за малко обич
и за топлина,
глътка от човешката душа.
В шапката разкъсана,
събрала пет пари,
с тях ще минат идните ù дни,
после пак ще проси малко огън от това,
наречено...
... човешка доброта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Русланов Все права защищены

Предложения
: ??:??