aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
14.02.2010 г., 21:52 ч.

Просякиня 

  Поезия » Философска
659 0 4

Просякиня

Всеки ден, щом мина покрай онзи ъгъл аз,
виждам я с наведена глава,
молеща за малко обич
и за топлина,
глътка от човешката душа.
В шапката разкъсана,
събрала пет пари,
с тях ще минат идните ù дни,
после пак ще проси малко огън от това,
наречено...
... човешка доброта...

Припев:
Хей, зная, че боли
да молиш отстрани,
аз усещал съм това,
да протягаш към непознат ръка.
Хей, зная, че боли
и в устните горчи
ти да просиш добрини
между тези ледени стени.

Всеки ден минава бавно
в онзи маскарад,
само тя така и не разбра,
че да вярваш в съвестта,
е глупост истинска,
няма обич, няма доброта.
Минах днес до онзи ъгъл,
но не я видях...
сгушена във своята тъга,
може би спомина се след дълга самота,
също както моята душа...

© Иван Русланов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??