Просякиня
Просякиня
Всеки ден, щом мина покрай онзи ъгъл аз,
виждам я с наведена глава,
молеща за малко обич
и за топлина,
глътка от човешката душа.
В шапката разкъсана,
събрала пет пари,
с тях ще минат идните ù дни,
после пак ще проси малко огън от това,
наречено...
... човешка доброта...
Припев:
Хей, зная, че боли
да молиш отстрани,
аз усещал съм това,
да протягаш към непознат ръка.
Хей, зная, че боли
и в устните горчи
ти да просиш добрини
между тези ледени стени.
Всеки ден минава бавно
в онзи маскарад,
само тя така и не разбра,
че да вярваш в съвестта,
е глупост истинска,
няма обич, няма доброта.
Минах днес до онзи ъгъл,
но не я видях...
сгушена във своята тъга,
може би спомина се след дълга самота,
също както моята душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
