Просякът

4 дек. 2011 г., 21:03

Поэзия » Другая

551 0 6

Стои на улицата вцепенен от глад,
с парченце хляб за кучето си в джоба,
излязъл да погледа нощния парад
от богаташи, от слепци и роби.

С протегната ръка към хората и взор,
надеждно търсещ, устремен към Бога.
Той знаеше, че най-големият позор
е да нямаш нищо, но да искаш много.

Затова единственото му желание не бе
дворец от злато, скъпоценности, пари.
А мъничко любов и малко огън,
които със приятели да сподели.

Ала подритван, поруган и мръсен
си тръгна той към къщи и сълзи
изгряха в лунносребърната есен,
като хиляди изгубени луни.

Прибрал се в своята закътана колиба
и сгънал в книга болката, усамотен
с въже ще върже тънката си шия
и ще увисне на стената вкочанен.

В съня си ще строи и свое царство,
ще има свое приказно море.
А бедността му - най голямото богатство.
Дори в смъртта му няма да умре...

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-12-05T13:07:57+02:00

Много е тъжно, но така хубаво си го написал! Поздрави и от мен!
fervor (fervor)

2011-12-05T08:09:03+02:00

Докосна ме!Тъжна картина на днешното време!Поздрав ,за това , че си засегнал един толкова сложен и актуален проблем днес!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-04T21:57:59+02:00

Много тъжно.
Поздрав за всички красивите думи събрани в едно!
petna10laleta (Таня Ив)

2011-12-04T21:40:49+02:00

Тъга и истина,вплетени в едно прекрасно звучене!
мукадес (Айше Рубева)

2011-12-04T21:09:38+02:00

Напомни ми Смирненски!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-12-04T21:06:26+02:00

"Стои на улицата вцепенен от глад,
с парченце хляб, за кучето си в джоба..."
Поздрав, Божидар!