Bpgeorgiev (Божидар Георгиев)
49 11
4.12.2011 г., 21:03 ч.

Просякът 

  Поезия » Друга
530 0 6

Стои на улицата вцепенен от глад,
с парченце хляб за кучето си в джоба,
излязъл да погледа нощния парад
от богаташи, от слепци и роби.


С протегната ръка към хората и взор,
надеждно търсещ, устремен към Бога.
Той знаеше, че най-големият позор
е да нямаш нищо, но да искаш много.


Затова единственото му желание не бе
дворец от злато, скъпоценности, пари.
А мъничко любов и малко огън,
които със приятели да сподели.


Ала подритван, поруган и мръсен
си тръгна той към къщи и сълзи
изгряха в лунносребърната есен,
като хиляди изгубени луни.


Прибрал се в своята закътана колиба
и сгънал в книга болката, усамотен
с въже ще върже тънката си шия
и ще увисне на стената вкочанен.


В съня си ще строи и свое царство,
ще има свое приказно море.
А бедността му - най голямото богатство.
Дори в смъртта му няма да умре...

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??