19 окт. 2010 г., 00:47

Протегнати ръце

1.7K 0 12

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ                

 

Небето сякаш се разтресе,

разкъсвано от мълнии и гръм,

а рукналият дъжд отнесе

калта от уличния калдъръм.

 

Почисти вятърът небето

и слънцето отново заблестя.

Лъчите падаха в морето...

рояк прекрасни огнени цветя.

 

Внезапно образ на момиче

застана под небесната дъга.

Едно разцъфнало лютиче

ме гледаше със обич и тъга.

 

И всичко в миг се преобърна,

дори и вятърът затихнал бе.

Понечих пак да я прегърна,

макар и в недостъпното небе.

 

Дъга и образ се стопиха

и само две протегнати ръце

със шепи мъката изпиха,

извираща от моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мир на праха и... Дано е отишла на хубаво място! Тя чувства и сега обичта ти - тези стихове и го доказват, сигурна съм!
  • Г-н Иванов (на "Вие", защото сте по-възрастен от мен), за мен тези стихове са истински, съвършени, най-малкото защото са отражение на такива чувства. Чувства, които не мога да разбера и част от тях, дай Боже, никога да не разбера. Силно е. Покъртително.
    Поклон и от мен, макар че не знам...
  • Поклон!
  • Благодаря ви приятели. Ако някога някой от вас, по една или друга причина, почувства, че върху него са се стоварили едва ли не всички нещастия на света, ще си позволя да му дам един съвет: В никакаъв слуай не се паникьосвай, защото за човек изпаднал в паника, от която не намира сили,начини, средства и причини да излезе, с него е свършено. И... защото, съзнателно или не, той просто дезертира от другите си задължения и най-вече отговорности, нещо, което може да доведе до катастрофални последици за хората, които наистина и безрезервно го обичат, а ако са невръстни и зависят(в повечето случаи) от него.
    Дори когато вече е убеден,че са изчерпани всички сили и възможности, преди да се сгромоляса духовно и психически, да прочете разказа " Раздялата"(има го в сайта) Ако обаче този човек има конкретни и изключително важни за други хора отговорности и с тях го свързват истнски и то взаимни чувства, не се съобрази с тях, тогава..., тогава няма да ми е жал за него.
  • Поклон...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...