19.10.2010 г., 0:47

Протегнати ръце

1.7K 0 12

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ                

 

Небето сякаш се разтресе,

разкъсвано от мълнии и гръм,

а рукналият дъжд отнесе

калта от уличния калдъръм.

 

Почисти вятърът небето

и слънцето отново заблестя.

Лъчите падаха в морето...

рояк прекрасни огнени цветя.

 

Внезапно образ на момиче

застана под небесната дъга.

Едно разцъфнало лютиче

ме гледаше със обич и тъга.

 

И всичко в миг се преобърна,

дори и вятърът затихнал бе.

Понечих пак да я прегърна,

макар и в недостъпното небе.

 

Дъга и образ се стопиха

и само две протегнати ръце

със шепи мъката изпиха,

извираща от моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мир на праха и... Дано е отишла на хубаво място! Тя чувства и сега обичта ти - тези стихове и го доказват, сигурна съм!
  • Г-н Иванов (на "Вие", защото сте по-възрастен от мен), за мен тези стихове са истински, съвършени, най-малкото защото са отражение на такива чувства. Чувства, които не мога да разбера и част от тях, дай Боже, никога да не разбера. Силно е. Покъртително.
    Поклон и от мен, макар че не знам...
  • Поклон!
  • Благодаря ви приятели. Ако някога някой от вас, по една или друга причина, почувства, че върху него са се стоварили едва ли не всички нещастия на света, ще си позволя да му дам един съвет: В никакаъв слуай не се паникьосвай, защото за човек изпаднал в паника, от която не намира сили,начини, средства и причини да излезе, с него е свършено. И... защото, съзнателно или не, той просто дезертира от другите си задължения и най-вече отговорности, нещо, което може да доведе до катастрофални последици за хората, които наистина и безрезервно го обичат, а ако са невръстни и зависят(в повечето случаи) от него.
    Дори когато вече е убеден,че са изчерпани всички сили и възможности, преди да се сгромоляса духовно и психически, да прочете разказа " Раздялата"(има го в сайта) Ако обаче този човек има конкретни и изключително важни за други хора отговорности и с тях го свързват истнски и то взаимни чувства, не се съобрази с тях, тогава..., тогава няма да ми е жал за него.
  • Поклон...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...