ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ
Небето сякаш се разтресе,
разкъсвано от мълнии и гръм,
а рукналият дъжд отнесе
калта от уличния калдъръм.
Почисти вятърът небето
и слънцето отново заблестя.
Лъчите падаха в морето...
рояк прекрасни огнени цветя.
Внезапно образ на момиче
застана под небесната дъга.
Едно разцъфнало лютиче
ме гледаше със обич и тъга.
И всичко в миг се преобърна,
дори и вятърът затихнал бе.
Понечих пак да я прегърна,
макар и в недостъпното небе.
Дъга и образ се стопиха
и само две протегнати ръце
със шепи мъката изпиха,
извираща от моето сърце.
© Христо Запрянов Всички права запазени