19.10.2010 г., 0:47

Протегнати ръце

1.7K 0 12

ПРОТЕГНАТИ РЪЦЕ                

 

Небето сякаш се разтресе,

разкъсвано от мълнии и гръм,

а рукналият дъжд отнесе

калта от уличния калдъръм.

 

Почисти вятърът небето

и слънцето отново заблестя.

Лъчите падаха в морето...

рояк прекрасни огнени цветя.

 

Внезапно образ на момиче

застана под небесната дъга.

Едно разцъфнало лютиче

ме гледаше със обич и тъга.

 

И всичко в миг се преобърна,

дори и вятърът затихнал бе.

Понечих пак да я прегърна,

макар и в недостъпното небе.

 

Дъга и образ се стопиха

и само две протегнати ръце

със шепи мъката изпиха,

извираща от моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мир на праха и... Дано е отишла на хубаво място! Тя чувства и сега обичта ти - тези стихове и го доказват, сигурна съм!
  • Г-н Иванов (на "Вие", защото сте по-възрастен от мен), за мен тези стихове са истински, съвършени, най-малкото защото са отражение на такива чувства. Чувства, които не мога да разбера и част от тях, дай Боже, никога да не разбера. Силно е. Покъртително.
    Поклон и от мен, макар че не знам...
  • Поклон!
  • Благодаря ви приятели. Ако някога някой от вас, по една или друга причина, почувства, че върху него са се стоварили едва ли не всички нещастия на света, ще си позволя да му дам един съвет: В никакаъв слуай не се паникьосвай, защото за човек изпаднал в паника, от която не намира сили,начини, средства и причини да излезе, с него е свършено. И... защото, съзнателно или не, той просто дезертира от другите си задължения и най-вече отговорности, нещо, което може да доведе до катастрофални последици за хората, които наистина и безрезервно го обичат, а ако са невръстни и зависят(в повечето случаи) от него.
    Дори когато вече е убеден,че са изчерпани всички сили и възможности, преди да се сгромоляса духовно и психически, да прочете разказа " Раздялата"(има го в сайта) Ако обаче този човек има конкретни и изключително важни за други хора отговорности и с тях го свързват истнски и то взаимни чувства, не се съобрази с тях, тогава..., тогава няма да ми е жал за него.
  • Поклон...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...