6 янв. 2021 г., 10:25

Протегнати ръце

1.1K 0 0

Протегни ръцете си сега и приеми подарък скъп от мен, 
моето сърце, любима, аз оставям в твоя плен.
Усещаш ли го, мила, как тупти за теб?
Усещаш ли го как се радва, щом е то във теб?
Подарявам ти го, твое вече е сега, 
защото зарад теб родило се е на света.
Пази го, ако можеш, обичай го така, сякаш твоето е 
и за нищо на света не би го наранила с любовта.
То също те обича, повече, отколкото си ти представяш, 
но само за едно се моли, ако някога обиди те, 
моли се да му прощаваш.
За него си единствената радост на света.
Ако твоето не го приеме като свое, 
значи аз загубих любовта?
За тази твоята любов се бори моето сърце, 
завинаги ще те обича, 
дори и ако ще смъртта ударите му да спре.
Във този или в друг живот ще те намери 
и не ще се то откаже, 
докато я има любовта към теб, 
пътя към твоето сърце ще му покаже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...