Протегнати ръце

Протегни ръцете си сега и приеми подарък скъп от мен, 
моето сърце, любима, аз оставям в твоя плен.
Усещаш ли го, мила, как тупти за теб?
Усещаш ли го как се радва, щом е то във теб?
Подарявам ти го, твое вече е сега, 
защото зарад теб родило се е на света.
Пази го, ако можеш, обичай го така, сякаш твоето е 
и за нищо на света не би го наранила с любовта.
То също те обича, повече, отколкото си ти представяш, 
но само за едно се моли, ако някога обиди те, 
моли се да му прощаваш.
За него си единствената радост на света.
Ако твоето не го приеме като свое, 
значи аз загубих любовта?
За тази твоята любов се бори моето сърце, 
завинаги ще те обича, 
дори и ако ще смъртта ударите му да спре.
Във този или в друг живот ще те намери 
и не ще се то откаже, 
докато я има любовта към теб, 
пътя към твоето сърце ще му покаже.