Протежето

Остатъците на Автора Протежето изяжда,

като златен мед му се услажда,

със канони тежки съществуването си бележи,

мечтата си сбъдва на Автора да приляга.

Протежето пред Автора коленичи,

краченцата драска и със ръчички си пляска,

своята доблест рани, а с характера

и достойнството си лешояди гости.

Слова чужди изнася, неволи странни понася,

славен става, но в безславието си се самозабравя.

Кълве си подир Автора Протежето, кълве,

благо му става и плодовете си снася.

Ах, Протеже !

Критики строги понасяш, но сърце ти чуждо остава,

смешен ставаш, но осмян си продължаваш.

Протежето гордо навръх планината застава,

душата си срамно продава и накрая безличен остава.

Кристиан Дочев

21.06.2013г.