Остатъците на Автора Протежето изяжда,
като златен мед му се услажда,
със канони тежки съществуването си бележи,
мечтата си сбъдва на Автора да приляга.
Протежето пред Автора коленичи,
краченцата драска и със ръчички си пляска,
своята доблест рани, а с характера
и достойнството си лешояди гости.
Слова чужди изнася, неволи странни понася,
славен става, но в безславието си се самозабравя.
Кълве си подир Автора Протежето, кълве,
благо му става и плодовете си снася. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up