29.06.2013 г., 20:02  

Протежето

1.2K 1 0

Остатъците на Автора Протежето изяжда,

 

като златен мед му се услажда,

 

със канони тежки съществуването си бележи,

 

мечтата си сбъдва на Автора да приляга.

 

 

Протежето пред Автора коленичи,

 

краченцата драска и със ръчички си пляска,

 

своята доблест рани, а с характера

 

и достойнството си лешояди гости.

 

 

Слова чужди изнася, неволи странни понася,

 

славен става, но в безславието си се самозабравя.

 

Кълве си подир Автора Протежето, кълве,

 

благо му става и плодовете си снася.

 

 

Ах, Протеже !

 

 

Критики строги понасяш, но сърце ти чуждо остава,

 

смешен ставаш, но осмян си продължаваш.

 

Протежето гордо навръх планината застава,

 

душата си срамно продава и накрая безличен остава.

 

 

Кристиан Дочев

21.06.2013г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....