Ръцете ми стискат стената,
а тя е студена и няма за болка.
Как бих могла да върна нещата,
да спра да желая,обичам и толкоз.


Ръцете ми стискат стената,
а тялото бавно пропада надолу,
очите потъват в мрака
и сълзите пропиват в пода.


Светлината изчезна до мен
близко е,а не мога да я стигна
и монотонния светъл жив ден
се превърна в нощ непроспивна.


И вече и нуждата спира,
не искам слънце да пари,
сякаш болката тихо замира
и раната спира да жари.


Залъгвам се..тялото ми пулсира,
то не иска да бъде все мрачно,
но душата..тя ридае,умира
и тегли го долу невзрачно.


Устните пресъхват до край,
а кожата сякаш замръзва,
ръката седи на стената и май
от там,до края не ще и помръдва.


И искам, а не мога да стана,
тази стена не ми е вече опора
..сякаш вчера живеех за двама,
но днес дори за един не мога.