Против себе си..
Ръцете ми стискат стената,
а тя е студена и няма за болка.
Как бих могла да върна нещата,
да спра да желая,обичам и толкоз.
Ръцете ми стискат стената,
а тялото бавно пропада надолу,
очите потъват в мрака
и сълзите пропиват в пода.
Светлината изчезна до мен
близко е,а не мога да я стигна
и монотонния светъл жив ден
се превърна в нощ непроспивна.
И вече и нуждата спира,
не искам слънце да пари,
сякаш болката тихо замира
и раната спира да жари.
Залъгвам се..тялото ми пулсира,
то не иска да бъде все мрачно,
но душата..тя ридае,умира
и тегли го долу невзрачно.
Устните пресъхват до край,
а кожата сякаш замръзва,
ръката седи на стената и май
от там,до края не ще и помръдва.
И искам, а не мога да стана,
тази стена не ми е вече опора
..сякаш вчера живеех за двама,
но днес дори за един не мога.
а тя е студена и няма за болка.
Как бих могла да върна нещата,
да спра да желая,обичам и толкоз.
Ръцете ми стискат стената,
а тялото бавно пропада надолу,
очите потъват в мрака
и сълзите пропиват в пода.
Светлината изчезна до мен
близко е,а не мога да я стигна
и монотонния светъл жив ден
се превърна в нощ непроспивна.
И вече и нуждата спира,
не искам слънце да пари,
сякаш болката тихо замира
и раната спира да жари.
Залъгвам се..тялото ми пулсира,
то не иска да бъде все мрачно,
но душата..тя ридае,умира
и тегли го долу невзрачно.
Устните пресъхват до край,
а кожата сякаш замръзва,
ръката седи на стената и май
от там,до края не ще и помръдва.
И искам, а не мога да стана,
тази стена не ми е вече опора
..сякаш вчера живеех за двама,
но днес дори за един не мога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
