4 сент. 2007 г., 18:10

Противоречия

2.1K 0 23
Нека да настъпи вечер,
пълна с купища
противоречия.
Да съм близо,
но да съм далечна.
Да ти шепна,
а да съм...
изречена.
Да те милвам,
дращейки те хищно;
да ме вкусваш,
гълтайки отрова;
да не стигам
и да съм излишна;
до втръсване позната,
инатливо нова.
Да палиш огън
с ледените пръсти;
от бликнал гняв -
усмивка да процеждаш;
за извинение -
в юмрук да свиеш мъст и,
обърнал гръб,
приятел да изглеждаш.
Да сключим мир
в война неравностойна
за вечната любов -
да си дадем отсрочка.
Еднакво разминаваме се
(със достойнство)
в живота -
две различни гледни точки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...