26 нояб. 2017 г., 10:53

Провидци

1.1K 0 3

                На А. и Б. Стругацки

 

Понеделник започва в събота,

казаха мъдрите хора,

папагалче зелено хвърлиха -

бръмбар в мравуняка спорен.

 

Полетя папагалът назад -

охлюв по времето стръмно.

В пикник край пътя за кратко

спря се и стреля на тъмно.

 

В язви земята осъмна -

тлее Чернобил с години,

Островът обитаем потъна,

търси Британия катамарини.

 

Ние пък търсим провидци,

борим се слепи със вятъра.

Кой да ни каже: с вълните

вятърът стихва внезапно.

 

А до свършека на света - рано.

Даже да искаме да загинем,

ще се лекува Земята от раните

цял милиард жестоки години.

 

25.11.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Стихотворението е изградено почти само от заглавия на книги на А. и Б. Стругацки.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Гавраил, Елена, Владислав. Исках само да припомня факта, че братя Стругацки са написали "Пикник край пътя" малко преди аварията в Чернобил и са описали последствията от една ядрена катастрофа. Така изразявам позицията си категорично срещу строежа на нови ядрени централи и за замяната на старите с алтернативни източници на енергия. По целия свят. Още повече, че скоро имаше радиоактивен облак над Европа някъде откъм Русия и така и не се разбра точно какво се е случило.
  • Хареса ми много. Братя Стругацки са едни от авторите, които ме накараха да обичам да чета, страхотни писатели. И стихотворението ти е страхотно
  • И без "провидци"
    съдбата е ясна
    не спрем ли
    ще раждаме само
    "жестоки години".

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....