26 нояб. 2017 г., 10:53

Провидци

1.1K 0 3

                На А. и Б. Стругацки

 

Понеделник започва в събота,

казаха мъдрите хора,

папагалче зелено хвърлиха -

бръмбар в мравуняка спорен.

 

Полетя папагалът назад -

охлюв по времето стръмно.

В пикник край пътя за кратко

спря се и стреля на тъмно.

 

В язви земята осъмна -

тлее Чернобил с години,

Островът обитаем потъна,

търси Британия катамарини.

 

Ние пък търсим провидци,

борим се слепи със вятъра.

Кой да ни каже: с вълните

вятърът стихва внезапно.

 

А до свършека на света - рано.

Даже да искаме да загинем,

ще се лекува Земята от раните

цял милиард жестоки години.

 

25.11.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Стихотворението е изградено почти само от заглавия на книги на А. и Б. Стругацки.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Гавраил, Елена, Владислав. Исках само да припомня факта, че братя Стругацки са написали "Пикник край пътя" малко преди аварията в Чернобил и са описали последствията от една ядрена катастрофа. Така изразявам позицията си категорично срещу строежа на нови ядрени централи и за замяната на старите с алтернативни източници на енергия. По целия свят. Още повече, че скоро имаше радиоактивен облак над Европа някъде откъм Русия и така и не се разбра точно какво се е случило.
  • Хареса ми много. Братя Стругацки са едни от авторите, които ме накараха да обичам да чета, страхотни писатели. И стихотворението ти е страхотно
  • И без "провидци"
    съдбата е ясна
    не спрем ли
    ще раждаме само
    "жестоки години".

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...