Nov 26, 2017, 10:53 AM

Провидци

  Poetry
1.1K 0 3

                На А. и Б. Стругацки

 

Понеделник започва в събота,

казаха мъдрите хора,

папагалче зелено хвърлиха -

бръмбар в мравуняка спорен.

 

Полетя папагалът назад -

охлюв по времето стръмно.

В пикник край пътя за кратко

спря се и стреля на тъмно.

 

В язви земята осъмна -

тлее Чернобил с години,

Островът обитаем потъна,

търси Британия катамарини.

 

Ние пък търсим провидци,

борим се слепи със вятъра.

Кой да ни каже: с вълните

вятърът стихва внезапно.

 

А до свършека на света - рано.

Даже да искаме да загинем,

ще се лекува Земята от раните

цял милиард жестоки години.

 

25.11.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Стихотворението е изградено почти само от заглавия на книги на А. и Б. Стругацки.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гавраил, Елена, Владислав. Исках само да припомня факта, че братя Стругацки са написали "Пикник край пътя" малко преди аварията в Чернобил и са описали последствията от една ядрена катастрофа. Така изразявам позицията си категорично срещу строежа на нови ядрени централи и за замяната на старите с алтернативни източници на енергия. По целия свят. Още повече, че скоро имаше радиоактивен облак над Европа някъде откъм Русия и така и не се разбра точно какво се е случило.
  • Хареса ми много. Братя Стругацки са едни от авторите, които ме накараха да обичам да чета, страхотни писатели. И стихотворението ти е страхотно
  • И без "провидци"
    съдбата е ясна
    не спрем ли
    ще раждаме само
    "жестоки години".

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...