7 сент. 2022 г., 08:42

Прозаично

628 1 1

Компютър щрака ми в главата,

решавам аз житейски драми:

Не съм платил ни ток, водата

и нервен е дори съня ми.

 

Поглеждам празният хладилник-

там няма даже и солети.

В стаята пък е ветрилник-

далече още е 10-ти.

 

Тогаз заплатата ще взема

и ще се разплатя със всички.

Но днес ме паника обзема,

а трябват пустите парички!

 

Списание прелиствам бавно,

чета и мигам на парцали.

Въобще, не ми е хич забавно.

Мен са ме кучетата яли!

 

Все тая пуста беднотия!

Все този всепоглъщащ стрес.

Ще взема пък да се напия,

за нищо да не мисля днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...