Прозаично
631
1
1
Компютър щрака ми в главата,
решавам аз житейски драми:
Не съм платил ни ток, водата
и нервен е дори съня ми.
Поглеждам празният хладилник-
там няма даже и солети.
В стаята пък е ветрилник-
далече още е 10-ти.
Тогаз заплатата ще взема
и ще се разплатя със всички.
Но днес ме паника обзема,
а трябват пустите парички!
Списание прелиствам бавно,
чета и мигам на парцали.
Въобще, не ми е хич забавно.
Мен са ме кучетата яли!
Все тая пуста беднотия!
Все този всепоглъщащ стрес.
Ще взема пък да се напия,
за нищо да не мисля днес!
© Георги Янков All rights reserved.
