Прозаично
633
1
1
Компютър щрака ми в главата,
решавам аз житейски драми:
Не съм платил ни ток, водата
и нервен е дори съня ми.
Поглеждам празният хладилник-
там няма даже и солети.
В стаята пък е ветрилник-
далече още е 10-ти.
Тогаз заплатата ще взема
и ще се разплатя със всички.
Но днес ме паника обзема,
а трябват пустите парички!
Списание прелиствам бавно,
чета и мигам на парцали.
Въобще, не ми е хич забавно.
Мен са ме кучетата яли!
Все тая пуста беднотия!
Все този всепоглъщащ стрес.
Ще взема пък да се напия,
за нищо да не мисля днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
