7 sept 2022, 8:42

Прозаично 

  Poesía » Filosófica
431 1 1

Компютър щрака ми в главата,

решавам аз житейски драми:

Не съм платил ни ток, водата

и нервен е дори съня ми.

 

Поглеждам празният хладилник-

там няма даже и солети.

В стаята пък е ветрилник-

далече още е 10-ти.

 

Тогаз заплатата ще взема

и ще се разплатя със всички.

Но днес ме паника обзема,

а трябват пустите парички!

 

Списание прелиствам бавно,

чета и мигам на парцали.

Въобще, не ми е хич забавно.

Мен са ме кучетата яли!

 

Все тая пуста беднотия!

Все този всепоглъщащ стрес.

Ще взема пък да се напия,

за нищо да не мисля днес!

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??