7 sept 2022, 8:42

Прозаично

635 1 1

Компютър щрака ми в главата,

решавам аз житейски драми:

Не съм платил ни ток, водата

и нервен е дори съня ми.

 

Поглеждам празният хладилник-

там няма даже и солети.

В стаята пък е ветрилник-

далече още е 10-ти.

 

Тогаз заплатата ще взема

и ще се разплатя със всички.

Но днес ме паника обзема,

а трябват пустите парички!

 

Списание прелиствам бавно,

чета и мигам на парцали.

Въобще, не ми е хич забавно.

Мен са ме кучетата яли!

 

Все тая пуста беднотия!

Все този всепоглъщащ стрес.

Ще взема пък да се напия,

за нищо да не мисля днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...