7 sept 2022, 8:42

Прозаично

629 1 1

Компютър щрака ми в главата,

решавам аз житейски драми:

Не съм платил ни ток, водата

и нервен е дори съня ми.

 

Поглеждам празният хладилник-

там няма даже и солети.

В стаята пък е ветрилник-

далече още е 10-ти.

 

Тогаз заплатата ще взема

и ще се разплатя със всички.

Но днес ме паника обзема,

а трябват пустите парички!

 

Списание прелиствам бавно,

чета и мигам на парцали.

Въобще, не ми е хич забавно.

Мен са ме кучетата яли!

 

Все тая пуста беднотия!

Все този всепоглъщащ стрес.

Ще взема пък да се напия,

за нищо да не мисля днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...