Прозаик
537
0
0
Искаш ли да се гледаме
дълго,
да си говорим
за това колко бързо минава времето,
за книги,
за рибки,
за досадници,
за това как държа света в ръцете си
и го изпускам бавно…
Да говорим, мислейки
за целувките
преди заспиване
и колко сме съсипани,
за откраднатия рай,
лудия шапкар
и всички странности.
Да те слагам
в ъгълчета на съзнанието ми.
Искаш ли да си говорим
истини,
или просто да помълчим –
продължително…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
