Прозаик

Искаш ли да се гледаме

дълго,

да си говорим

за това колко бързо минава времето,

за книги,

за рибки,

за досадници,

за това как държа света в ръцете си

и го изпускам бавно…

Да говорим, мислейки

за целувките

преди заспиване

и колко сме съсипани,

за откраднатия рай,

лудия шапкар

и всички странности.

Да те слагам

в ъгълчета на съзнанието ми.

Искаш ли да си говорим

истини,

или просто да помълчим –

продължително…