... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство.
Тишината, Приятелю, пътува с нашите истини.
Бедни остават словата. Богати - мислите.
В другия край на деня - в този и не само в този,
ти създай Тишина... в нашите прози.