... прози

Poetry » Other

1.5K 0 19

... прози

... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,

както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.

В себе си храним доверия. Не храним коварство.

Тишината, Приятелю, пътува с нашите истини.
Бедни остават словата. Богати - мислите.
В другия край на деня - в този и не само в този,
ти създай Тишина... в нашите прози.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Александър, и ти ще откриеш- хубавите неща изискват Време и Търпение. Вярвам, че ще успееш!
Сърдечни поздрави!

2010-04-14T23:32:57+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Дано наистина си открила човек,когото да наричаш Приятел,и с когото да храниш доверие,а не коварство...Рядкост са тези хора. Поздрави

2010-04-14T16:47:22+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много истинска е твоята тишина, Светла!
Пречистваща!
Поздрави!

2010-04-12T12:28:57+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

дочух шепота на приятел в тишината...
с обич, Светлана.

2010-04-12T12:02:39+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Свята Тишина!

2010-04-11T09:50:04+03:00