Прозрение
Трева съм… в земния ти път.
Минавайки по мен да ти е меко.
Снишена и окастрена до смърт
не избуявам, за да виждаш надалеко.
Вода съм… в земния ти път.
Смирено жаждата ти утолявам.
Памет вливам в живата ти плът.
Мъдростта си в теб вселявам.
И сол съм… в земния ти път.
На живота ти вкуса аз давам.
Всичко, всичко съм за теб.
Но… дали си заслужава…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Стойчева Все права защищены
