27 ene 2021, 9:29

Прозрение

  Poesía
381 4 8

 

 

Трева съм… в земния ти път.

Минавайки по мен да ти е меко.

Снишена и окастрена до смърт

не избуявам, за да виждаш надалеко.

 

Вода съм… в земния ти път.

Смирено жаждата ти утолявам.

Памет вливам в живата ти плът.

Мъдростта си в теб вселявам.

 

И сол съм… в земния ти път.

На живота ти вкуса аз давам.

Всичко, всичко съм за теб.

Но… дали си заслужава…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...